* * *
- Мари, Марийо, хубава моме, Коладе ле,
по-драго ли ти й любе да любиш,
любе да любиш, братец да нямаш?
Че си отиде в зелена гора,
че си разрови дърво и камъни,
че си извади усойна змия,
че си разпаса сребърен колан,
че си препаса усойна змия,
че я покачи на висок чардак,
че й подложи сребърна чашка.
Слънце я пече, яда й тече,
че ми поискал Мариин браец,
че ми поискал студена вода.
Не му подала студена вода,
най му подала сребърна чашка.
Два пъти глътнал, три пъти викнал:
- Тичайте, варе, куну комшии,
че аз умирам, че аз отивам,
че аз загивам от мойта сестра!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013