* * *
Разболял ми се Марийн братец, Коладе ле,
мари, Марийо, хубава моме, Коладе ле,
че си поиска на мила сестра,
че си поиска студна водица.
Не му подаде студна водица,
най си е разбила дърво и камен,
че си улови змия отровна,
че я свърза със син-зелен гайтан,
че я покачи отвън на стряха,
че й подложи сребърен бакрач -
слънце я пече, ядове текат.
Че си подаде на милни братец,
два пъти дръпва, три пъти викна:
- Да се провалиш, миличка сестро!
А пък Мария му отговаря:
- Аз си обичам братец да нямам,
братец да нямам, любе да имам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013