* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Либе, либе, първо либе,
дърво ли си, камък ли си?
Да бе камък пръсваше се,
да бе дърво изсъхваше.
- Либе, либе, първо либе,
не ме ли знаеш, че съм ратай?
Денем седя на дюкена,
нощем паса врани коне,
врани коне и кобили.
- Либе, либе, първо либе,
и туй ли да те науча -
превий клонче, свържи конче,
че пак си ела на седенки,
на седенки, на превенки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013