* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

Снощи седемо, седенкювамо,
и се надамо, мамо, либе да ни дойде.
Нема га нема, нема ни да дойде,
че са га спрели, мамо, горньокрайски моми.
Горньокрайски моми, скинати дръмоньи,
а ергеньети им, мамо, никакви ги нема.
Нема га нека, нема ни да дойде,
че са га спрели мамо, долньокрайски моми,
долньокрайски моми, жълти кат лимонье,
а ергеньети им, мамо, никакви ги нема.
Нема га нема, нема ни да дойде,
че са га спрели мамо, раковскьете моми.
Раковскьете моми, оскубане кокошкье,
а ергеньети им мамо петли чучуляти.
Нема га нема, нема ни да дойде,
че са га спрели, мамо, средньокрайски моми.
Средньокрайски моми, сиви гълъбици,
а ергеньети им сиви гълъбчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013