* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

Сношка седемо, седенкювамо,
и се надамо, мамо, либе да ни дойде;
нега га нема, нема ни да дойде,
че су га спрели горнокрайски моми.
Горнокрайски моми
скубани кокошки,
а ергените им, мамо,
петли чучуляти.
Снощи седемо, седенкювамо,
и се надамо, мамо, либе да ни дойде;
нега га нема, нема ни да дойде,
че су га спрели долнокрайски моми.
Долнокрайски моми
жълти кат лимони,
а ергените им, мамо,
съдрани дръмони.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013