* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Леле, либе, милно либе,
къде ходиш, та не дойдеш,
какво сърце носиш?
Ако е от дърво ще изсъхне,
ако е от камък ще се пукне.
Дали враня коня нямаш,
или друм не знаеш?
Я яхни враньо конче,
па си ела на седянка,
та си седни пак до мене,
до моето дясно колянце
и моето златно вретенце,
тайно думи да си кажем
и сладко да се целунем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013