* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
- Либе, либе, първо либе,
камо траеш, та не дойдеш?
Твойто сърце каменно ли й,
каменно ли й, дървено ли й?
Да би камък, пръснало би,
да би дърво, треснало би.
- Либе, либе, първо либе,
нали знаеш, че съм ратай,
денем седа на дюгянче,
вечер паса врано конче.
- Либе, либе, първо либе,
и туй ли да те науча -
забий колче, вържи конче,
па си ела на седенка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013