* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Либе, либе, първо либе,
къде ходиш, при мен не дойдеш,
какво беше твойто сърце,
какво беше, та тъй търпеше,
камък да бе, пукнал се би,
да бе дърво, би изсъхнало.
- Че ти не знайш ли, първо либе,
че ази съм чуждо ратайче,
вечер седя на дюкенче,
нощем паса врано конче.
- Забий колче, вържи конче,
та ела, либе, на нашта седянка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013