Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

* * *

- Любе, любе, мило любе,
оти вейке не доваждаш,
като напред доваждаше,
всека вечер на вечеря, (2)
я сутрина на прогима?
- Как да дойда, мило любе,
аз съм царю измекярин.
Деня паса цари коня,
вечер вардя камилите.
- Любе, любе, мило любе,
и за тва ли ума немаш, (2)
ума немаш, ука искаш?
Забий кола, свързи коня,
я камили за камили, (2)
че пак ела на вечеря, (2)
на вечеря, на прогима.

Кралево, Търговищко; хороводна - вечер (СИБ 2, № 1228 - "Упреква либето си, че не идва").

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013