* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Либе, либе, първо либе,
дърво ли си, камък ли си?
Да би дърво, изсъхваше,
да би камък, пръсваше се.
- Либе, либе, първо либе,
нали знаеш, че съм ратай?
Денем седя на дюкяна,
нощем паса врани коне,
врани коне и кобили.
- Либе, либе, първо либе,
и туй ли да те науча?
Превий клонче, свържи конче,
че пак ела на седянка,
на седянка, на предянка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013