* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Либе, либе, първо либе,
къде ходиш, че не дойдеш.
Какво сърце пусто носиш
каменно ли, дървено ли?
Ако бе камък ще се пръсне,
ако бе дърво ще изсъхне.
- Либе, либе, първо либе,
нали знаеш, че съм ратай.
Денем стоя в дюкянче,
нощем паса врано конче.
- Либе, либе, първо либе,
я възседни врано конче,
ела ти, либе, пак при мен,
че поседни пак до мен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013