Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

* * *

- Защо ми се, Стано, сърдиш,
Стано льо, либе ле мое,
дали щото не дохождам,
сутрин, вечер на кладенци,
сред полунощ на седенки?
Барем ти ме, Стано, знаеш,
че съм Стано чужд аргатин,
чужд аргатин, чужд пастирин -
коне паса и камили...
Не са коне като коне,
най са коне подивели,
а камили пощръклели -
деня лежат, нощя пасат,
сред полунощ вода пият.
- И това ли да те науча,
Станчо льо, либе ле мое,
вържи коня за камила,
я камили за синджири,
та че ела сутрин, вечер,
сутрин, вечер на кладенци,
сред полунощ на седенки!...

Болград, обл. Бесарабия - Украйна (Титоров, Йов. Българите в Бесарабия. С., 1903, с. 314, № 8 - "Станчо чужд пастирин").

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013