* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

Малка мома цвете брала,
цвете брала, песен пяла:
- Камшичке ле, черноока,
катраничке, миризлива,
като цъфтиш и миришеш,
можеш ли мене разговориш,
както моето първо либе,
късно вечер по седенки,
сутрин рано по кладенци?
Къде я зачу първо либе,
той на мома отговаря:
- Не се сърди, първо либе,
не се сърди, как да дойда?
Денем карам девет плуга,
нощем паса воловете,
полунощ овце зобя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013