* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

От като се й, от като се й зора зазорило,
от тогаз е аскер завърнало;
кон до коня, юнак до юнака,
зенгиите една в друга бъхтят,
пушките им като честа гора,
сабите им като ясно слънце.
Изпрегна се пушка арнаушка,
че удари най-добрия юнак.
Юнак падна, език му говори:
- Ой ви вази, все отбор юнаци,
носете ме, не ме оставяйте,
занесте ме на път, на кръстопът;
със сабите гроб ми изкопайте,
със пушките гроб ми заградете;
на глава ми чешма направете,
на снага ми фидан насадете,
кой как мине, на сянка да седне,
и да пие водица студена,
и да рече: "Господ да го прости!"

 

неуточнено, Ямболско; зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (Янков, № 6 - "Български войници"; същата нотирана в СбНУ 27/1913, Янков, № 209).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015