* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

Аз ти постилам шарени черги
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си стягаш хранено конче,
да бягаш, любе, да бягаш.
Ти, като бягаш, мене с кого оставяш?
- Тебе те оставям при двете майки
да седиш, любе, да чакаш!
- Ти, кога видиш мъгла по полето -
това са моите нежни въздишки
от мене, любе, за тебе.
Ти, кога видиш роса по полето,
паднала, любе, легнала,
недей да мислиш, че е от Бога,
това са моите сълзи за тебе.

 

Свирците, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013