* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам шарени черги,
да сядаш любе, да сядаш,
а ти си стягаш храненото конче,
да бягаш, любе, да бягаш.
Ти като, любе, отиваш,
мен на кого оставяш?
- Аз те оставям при двете майки,
при твойта, любе, и мойта.
Бог да чуе, любе,
и твойта майка и мойта,
кога ти не си, любе, при мене.

 

Стара река, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013