* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

Юнак си конче седлае,
невеста с борина светеше
и си на либе говори:
- Я ти постилам, либе ле,
мека постеля да легнеш,
па ти си конче седлаеш,
на далек да си побегнеш.
Пустото наше венчило,
кога не си си у дома!

 

Момина клисура, Пазарджишко (Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 190 - "Раздяла след венчило").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013