* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти простирам шарени черги
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си впрягаш шарено конче,
та бягаш, любе, та бягаш.
А при кого ме мене оставяш
да седя, любе, да чакам?
- Аз те оставям при двете ни майки,
при моята, Цвето, и твоята,
а кога ти стане тежко за мене,
ти излез, Цвето, качи се,
покачи си на високи чардаци,
разгледай поле широко,
ако е гъста мъгла паднала,
паднала, Цвето, легнала,
та да не вярваш, че е от Бога
паднала, Цвето, легнала.
Това са моите тежки въздишки
от мене, Цвето, за тебе.
Ако е ситна роса паднала,
паднала, Цвето, легнала,
ти да не вярваш, че е от Бога
паднала, Цвето, легнала.
Това са моите сълзи горещи
от мене, Цвето, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013