* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам шарени черги
да сядаш, любе, да лягаш,
а ти си стягаш хранено конче
да бягаш, любе, от мене.
Ти, като бягаш, мен на кого оставяш
да тъжа, да плача?
- Аз те оставям при моята майка,
при моята майка, при твоята.
Щом като падне тъмна мъгла,
ти да знаеш, любе, да знаеш,
че туй са моите тежки въздишки
от мене, любе, за тебе.
Щом като падне дребен, ситен дъждец,
ти да знаеш, любе, да знаеш,
че туй са моите дребни сълзи
от мене, любе, за тебе.

 

Хаджи Димитрово, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013