* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Не си ли се наспало, хубава Тодоро,
не си ли се наспало, агне ле,
две вечери без мене.
Трета вечер я дойдох,
тебе дома не найдох,
на те найдох сред село,
сред селото у хорото,
па ти нищо не рекох,
на те хванах за ръка,
води, води, та дома.
Я приносим да вечераш,
ти се стегаш да легаш;
я постилям да легаш,
ти се стегаш да бегаш.

 

Долни Пасарел, Самоковско; седенкарска (Стоин-Самок., № 180 - "Жена, която подбягва").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013