Постила му черги, а той тръгва надалеч. Съст. Т. Моллов

* * *

- Аз те оставям, Цвето,
при двете ти майки,
при мойта, Цвето,
при твойта.
Азе отивам войник,
да гърмим, Цвето.
Кога е гъста мъгла паднала, Цвето,
ти да не мислиш,
че от Бога е паднала,
това са мойте въздишки,
от мене, Цвето, за тебе.
Кога е роса паднала,
ти да не мислиш, Цвето,
че е от Бога паднала,
това са мойте сълзи, Цвето,
от мене, за тебе.

Брегаре, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013