* * *

Поискал цвете - дала му коприва

- Севдано ле, любе ле,
като си ме любила,
що не ми си казала
и я тебе да любя,
и я тебе - ти мене!
Ми загалих, залюбих
тванка харо грознаво,
дето мене мързеше,
хем мързеше, грозеше!
Пътят ми бе през село,
пък я фатих край село.
Видях мома в градинка,
че зарива босилек
и петомна стратура.
Поисках хи босилек
и петомна стратура.
Кя не даде босилек,
ми ми даде коприва!
Не я даде във ръки,
ми я през плет прехвърли.
Не ми падна в ръките,
ами ми падна в пазува,
изгори ми сърцето,
изгори го, озноби!

 

Звездец, Малкотърновско; хороводна (СбНУ 57/1983, № 1352 - "Тя ми даде коприва").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013