* * *

Поискал цвете - дала му коприва

- Тодоро ле, любе ле,
колчиш минам, заминам,
ти под къща в градинка,
ти разсадаш босилек.
Отчепни ми щолбица
да я махнам прис лице,
да я сложам в пазушка.
То не било босилек,
ам е било коприва,
сажули ми лицесо,
изгоря ми сорцесо.

 

неуточнено, Смолянско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013