* * *

Поискал цвете - дала му коприва

- Тодоро либе, Тодоро,
мене ми й пътя над село,
пък сега върви сред село,
край твойта мала градинка.
Ти си в градинка седеше,
бяла кадефка садеше.
Аз ти кадефка поисках,
ти не ми даде кадефя;
откъсна стръка коприва;
не ми я даде в ръката,
най ми я през плет прехвърли,
тя не ми падна де годе,
ама ми падна в пазвата.
Тя мене, либе, изгори,
пък Господ тебе да изгори!...

 

неуточнено, Разградско (Бончев, № 63; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 90, № 140).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013