* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Иван Тодори думаше:
- Либе Тодоро, Тодоро,
вчера на нива отивах,
снощи покрай вас поминах.
Ниска ви беше къщата,
а пък висока - глъчката.
Ти във градина седеше,
черноок босилек плевеше.
Аз ти босилек поисках,
ти не ми даде босилек,
стрък ми коприва откъсна;
не ми го в ръка не даде,
най го през плета прехвърли,
той не ми падна в ръцете,
а най ми падна в пазвата,
много ме, либе, изгори,
изгори, либе, умори!

 

Обединение, Великотърновско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013