* * *

Поискал цвете - дала му коприва

- Колчиш ти мина, замина,
а ти под къща седеше,
под къщи, та във градина,
да си разсадаш босилек.
Откърши мене щълбика,
та ми е през плет прехвърли,
да си я махна през лице.
Га си е махнах през лице,
съжули мене лицено,
та ми изгоря лицено.
То не е било босилек,
ам ми е било коприва.

 

Неделино, Маданско (<http://bg.wikisource.org> 16.04.2013; зап.: Светлозар Любомиров).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013