* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Вляла Стана в градина,
бял босилек полива,
кърши капа разсади.
Овчар покрай ходеше,
той си Стани думаше:
- Стано, мари, хубава,
дай ми, Стано, босилек,
от зелена градина!
Тя му не дала босилек,
а му дала коприва,
в пазвата му я хвърлила,
че му изгори сърцето,
сърцето и белия джигер.

 

Горна Студена, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013