* * *

Поискал цвете - дала му коприва

- Тодоро льо, либе ле,
Тодоро льо, пиле ле,
път ми беше край село,
пък аз минах през село
и видях мома в градинка,
ситен босилек разсажда
и честата, гъста къмшица,
аз й поисках босилек,
а тя ми набра коприва,
не ми я даде през плета,
а ми я хвърли над плета,
тя не падна на земята,
а ми падна у пазвата,
у пазвата, до сърцето ми.
Изгори ме, запали ме,
Тодоро льо, либе ле.

 

Червена вода, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013