* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Помамило юручето,
помамило сиво стадо,
сиво стадо - вакли овни,
та ги кара в корията,
в корията султанина.
Па приседна юручето,
па приседна на бял камък,
та извади тънка свирка,
тънка свирка - дряновийка.
Та засвири юручето,
та засвири с тънка свирка, -
като свири, свири, дума,
като свири, дори дума:
- Яжте, яжте, сиво стадо,
яжте, яжте ситна трева,
ситна трева детелина.
Де го зачу избеглийче,
замери го избеглийче,
замери го с тънка пушка,
та удари юручето,
удари го в клето сърце.

 


Войнягово, Карловско; трапезна (СбНУ 46, № 145 - "Застреляното юруче").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014