* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Поседна Славил, поседна
на едно бяло каменче,
засвири меднум кавалче,
с кавал дума думаше:
- Овчинке, мила рогатке,
не разцънкувай чанове,
да те не чуе, овчинке,
Мустафа, грозен курджия -
не дава човек да замине,
не дава пиле да връкне
низ бейличката юрия,
юрия, бейлик кория!...
Още са дума думали
и Мустафа се зададе,
и на Славила думаше:
- Назад ми, назад, Славиле,
зере ще грозно да стане!
- Мустафа, грозен коруджи,
ку стане грозно, да стане.
Помъкна Славил, помъкна
бели черенье ножове,
та си Мустафа кайдиса.
Черек го по черек направи,
и го накачи Славиле,
по бейличкина юрия -
кой замине, помине
връчкат ебреть да вземат.

 

Съчанли, Гюмюрджинско - Гърция, зап. в Гледка, Кърджалийско (Славков Ил., Б. Димитрова. Съчанли. Историческо и етнографско проучване. С., 1989, с. 156-157); чанове - звънци от пиринч; курджия, коруджия - горски пазач; черенье - дръжка на нож; черек - четвъртина; ебреть - пример.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014