* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Засвирил йе юручето,
засвирил йе с меден кавал,
та й помамил сиво стадо,
сиво стадо, вакли овни,
към корийка султанова:
- Яла, бене, балабане,
бене, бене, пру-пре-бе-е-е.
Та ги води към корийка.
Овчарете дума думат,
дума думат и говорят:
- Бре, юруче лудо-младо,
недей карай сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
към корийка султанова,
тамо седи юнак Димо,
юнак Димо, добър юнак,
девет педи пушка носи,
де премери, там удари.
Юручето не слушало,
най повело сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
та го простря из корийка
да си пасе тревицата,
тревицата, детелина;
па си седна на бял камик,
та засвири с меден кавал,
запряло се сиво стадо,
нито пасе, нито яде,
нито връти сос опашка;
Караман го в очи гледа
и си слуша лепа песен,
лепа песен, разговорна.
Кавал свири, дур говори:
- Я прощавай ти, горица,
Кична гора и Витоша,
и витошка добра паша;
и витошки куци-власи,
и влахинки белолици
сос влахинка бяла Дойка.
Пукна пушка из корийка,
та удари юручето,
юручето в клето сърце.
Юручето изкарало,
изкарало бяла кърпа,
бяло чевре ушиено,
що му дала бяла Дойка,
та запуши люта рана,
люта рана в бяло тяло,
та изкара тънка сабля,
та си погна Дели Дима,
та го сече дял по дяла,
най-голям дял мравка носи.
Па си викна юручето:
- Лежи тука, Дели Димо,
Дели Димо, гръцки Димян,
гръцко чедо жалба няма,
а българско сърцевито -
щото вземе - това дава.

 

неуточнено, тракийско наречие; зап. Л. Каравелов на Атон от архим. Софроний, игумен на Араповския ман. край Златовръх, Асеновградско (Каравелов-Лавров, № 130-1; =Осинин-Душата, с. 287-289; =Осинин, Дърво, с. 224; =БНТ 8, с. 285 - "Засвирил е с меден кавал"). В сборника, издаден от П. Лавров, вер. поради грешка три последователни песни са поставени под № 130 (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014