* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Иван Еленки думаше, мари:
- Еленко, Московянюва,
дойде ли време, Еленко, мари,
да станем, да си подеме,
да те, Еленко, заведам, мари,
при твойта стара майчица?
- Байне ле, бате Юване, мари,
поседи, подрезгановай,
дорде петлите да пеят, мари,
да пеят и да повторят!
- Еленко, Московянюва, мари,
стори ми място при тебе,
при твойто скукькье златено, мари,
златено и кникатено,
златено и кникатено, мари,
при кникатата престилка!
- Байне ле, бате Юване, мари,
тебе ти място стояло,
ала ти време минало, мари,
като на стар кон пахата,
като на биволи в вършитба, мари,
старо волове в кирия!
- Еленко, Московянюва, мари,
недей ми гледа старостта,
ами ми гледай кемерят, мари,
кемерят със алтъньньето!
- Байне ле, бате Юване, мари,
кемерят стои зад сълпът,
харото стои пред сълпът, мари,
харото стои пред сълпът!

 

Звездец, Малкотърновско; на попрелка (СбНУ 57/1983, № 692 - "Тебе ти време минало").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013