Поплак от богат, но грозен мъж. Съст. Т. Моллов

* * *

Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се?
Всичките булки станали
широки двори измели,
студена вода донесли,
сал ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
- Стига си, мамо, мъмрела,
не съм ти, мамо, казвала.
Снощи съм на годеж била,
редом съм мъже гледала,
тоз хубав, оня по-хубав,
наш Тодор, мамо, най-грозен,
най-грозен, най-омразен.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя.
Не думай, булка, тез думи,
че ако те чуй наш Тодор,
главата ще ти отреже!

Въбел, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013