Поплак от богат, но грозен мъж. Съст. Т. Моллов

* * *

Петранкината свекърва,
на Петранка думаше:
- Петрано, снахо Петрано,
всичките снахи станали,
станали, двори помели.
Пък ти, Петрано, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петрана на майка си думаше:
- Аз няма, мамо, да стана.
Снощи съм ходила на годеж,
на годеж, мамо, на менеж.
Нито съм яла, ни пила,
а съм седяла, редом гледала.
Всички са мъже хубави,
наш Тодор, най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен,
за друг ще се оженя.
Петранкината свекърва,
на Петранка думаше:
- Ти не му гледай хубостта,
най му гледай имота, живота.
Мама на Петранка думаше:
- Пусти му имот и живот.
Тъкмо си това говорят,
когато Тодор вкъщи влизаше.
Тодор на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, огледалото,
който по-черен излезе,
главата ще му отрежем.
Двамата се огледали,
Петрана - по-черна, по-грозна.
Тодор й главата отряза!

Лиляк, Търговищко (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013