Поплак от богат, но грозен мъж. Съст. Т. Моллов

* * *

Майка Петранка думаше:
- Стани ми, стани, Петранке,
стига спиш, ненаспала се -
всички са булки станали,
студена вода донесли.
Петранка майки думаше:
- Стига си, мале, мъмрела,
мъмрела, мале, бъбрела.
Вчера съм била на хоро,
редом съм мъже гледала,
всички са мале хубави,
нашия Тодор най-черен,
най-черен, най-грозен.
Аз ще го, мале, напусна
друго ще си залюбя.
- Петрано, снахо Петрано,
не гледай, снахо, по лице,
но гледай, снахо, по имане.
Колко имот си имаме,
ние сме първи в селото.
- Пусто ви било имане,
когато на хоро излеза,
врет хората ми се смеят,
че ми било черно либето.

Лъки, Гоцеделчевско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013