Поплак от богат, но грозен мъж. Съст. Т. Моллов

* * *

Петранкината майчица,
тя на Петранка думаше:
- Я ставай, ставай, Петранке,
всички моми станали,
студена вода донесли,
сал ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка мама думаше:
- Мале мо, стара майчице,
стига си, мамо, викала,
че ще комшиите да чуят,
комшии, върли душмани,
те ще ме, мамо, одумват
по хора и по седенки!
Вчера на хоро ходихме,
редом съм момци гледала -
всички, мамо, хубави,
сал мойто либе най-грозно,
най-грозно, мамо, най-черно.
Аз ще го, мамо, оставя,
друго ще любе залюбя.
Мама Петранка думаше:
- Недей му гледа красотата,
а най му гледай имота!

Житен, Генералтошевско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013