* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Мари, момиченце мънинко, мънинко,
като ти цъфти цветето,
мари, що не береш да носиш -
ален катмер калафир,
ситен, дребен босилек,
жълтата ружа кичеста,
чернооката къмшица,
жълтото лале кичесто?
- Мари, кък да бера, да нося,
като съм грижна, кахърна,
че ми е грозно либето;
кога доде свят ден неделя,
всичките хора с шалове, с фесове
я пък мойто либе с кратуна;
всичките хора с ботуши, с постали,
я пък мойто либе е цървули;
всичките хора с пояси на кръста,
я пък мойто либе със лико вързано.
Мари, че как да ми й весело,
мари, та да бера, да нося!...

 

неуточнено, Ямболско; зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (Янков, № 184 - "Момиченце мънинко, кахърно").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013