Поплак от богат, но грозен мъж. Съст. Т. Моллов

* * *

Изгорех, мамо, почернех
за една мома в селото.
Майка на Стойче говори:
- Стойче ле, синко на майка,
кажи го, синко, коя е,
коя е, синко, чия е?
- Мале ле, мила мале ле,
Стана е Караминова.
- Стойче ле, сино на майка,
немой га зима ти нея,
аз ки ти найдем по-арна, (2)
от Солун бела бългърка, (2)
да ти донесе имане,
имане, Стойче, със кола,
дарове, Стойче, със ковчег.
Стойче на майка говоре:
- Мале ле, стара мале ле,
имане - гнило бунище,
дарове - силни ветере,
кога е харо на къто,
кога е чума на свето,
Стана кье, мале, Стана кье,
Стана кье Кара Минова.

Джигурово, Санданско; инф. преселн. от Междурек, Кукушко; хороводна (НПЮзБ 2, № 1277).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013