* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Весела Стойне, весела,
защо не си ми весела, (2)
като онази година, (2)
година, ланска, по-ланска?
- Тате ле, ти мой свекъре,
как да съм ти весела,
снощи съм ошла, отишла
на сватба, тате, на госте,
всичките хора у соба,
у соба, на трапеза.
А мойто харо у ижо,
у ижо, из огнище.
Бяла му баря на глава,
къса лъжица - в ръка,
щърба паница - пред нога,
крив му кривак - през нога,
с ръциняй главша главнете...
Свекър й дума, говори:
- Дако ле, Стойне, дако ле,
пълни ти двори със овце,
със овце и със кози.
- Тате ле, мой свекъре,
имане е гнило бунище,
а черно е харо до веки.

 


Чипровци, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013