* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Петранке, бяла върлинке,
бяло се цвете развива.
Ти що не го береш да го носиш,
докато си млада и хубава?
- Байно ле, бачо Иване,
че как да бера, да нося,
като ми е либе сиромах,
сиромах, людско сираче?
Когато на хоро отида,
всичките момци с калпаци,
пък моето либе кулмявка,
всичките им момци с ботуши,
пък моето либе с цървули,
вскичките момци абички,
пък моето либе със забуна.

 

Бабово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013