* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Весело, Стойно, весело!
Що си сад невесела,
каквото пръвня година?
Она си му говореше:
- Како да съм си весела?
Са ноч била на сватба,
фенер борина държала,
редом се редом гледала -
моето харо най-грозно!
А чичо й говори:
- Весело, Стойно, весело!
Грозно е, Стойно, грозно е,
ама си има имане!
А она си му говори:
- Имане, чичо, имане,
имане гнило бунище!
Чичо й потийо говори:
- Моето харо най-грозно!
Весело, Стойно, весело!
Не буди уилна, Стойно!

 

Бабица, Брезнишко (Качановский, № 77); финалът объркан.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013