* * *

Скърши вежди - намигни ми

Наню Марийке думаше:
- Любе Марийке, Марийке,
вдигни очи, погледни ме,
скърши вежди, намигни ми!
Марийка Наню думаше:
- Любе Наньо ле, Наньо ле,
как да те, Наньо, погледна,
като те, Наньо, не искам.
Наню се Богу молеше
да духне вятър вехрушка,
да вдигне Наня и коня му,
и гюзел бяла Марийка.
Де стоя Господ и слуша,
че духна вятър вехрушка,
че вдигна Наня и коня му,
и гюзел бала Марийка.
Наню в небето хвърчеше,
гюзел Марийка носеше,
Марийка му се молеше:
- Пусни ме, Наньо, пусни ме,
аз и съм твоя, пак твоя!

 

Равна гора, Варненско; хороводна (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=748> 04.02.2013; =СбНУ 63/2007, № 962).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013