* * *

Скърши вежди - намигни ми

- Либихме са, либе ле, от мънинки,
от мънинки, дур големи,
пораснахме, не щем вече.
Че ни хора угадия
и на мама обадия,
я пък мама, тя на тати,
я пък тати, той на бате,
я пък бате, той на буля,
я пък буля, на майка си...
Булина майка из село ходи,
нази кори и нас хваля.
Ти, га идеш на хорото,
не се фатай ти до мене,
най се хвани срещу мене -
кога момци тропом тропат,
вдигни очи, погледни ме;
кога момци скоком скакат,
скърши вежди, намигни ми,
ти на мене, аз на тебе -
да ни хора не угадят!

 

Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна; на къщна седянка (Кауфман-НПБУМ 1, № 321 - "Либили се от мънинки"; сверен с Върбански, № 134).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013