* * *

Скърши вежди - намигни ми

- Либихме се, либе ле, от мънинки,
от мънинки, до големи,
пораснахме, не щем вече,
че ни хора угадиха,
и на мама обадиха,
я пък мама - тя на тате,
я пък тате - той на бате,
я пък бате - той на буля,
я пък буля - на майка си.
Булина майка из село ходи,
нази кори и нас хвали.
Ти, га идеш на хорото,
не се фатай ти до мене,
най се хвани срещу мене!
Кога момци тропом тропат,
вдигни очи - погледни ме;
кога момци скоком скакат,
скърши вежди - намигни ми,
ти на мене, аз на тебе,
да ни хора не угадят!

 

Преслав, Бердянски уезд - Украйна (Върбански, № 134; =Арнаудов-Лирика, № 107 - "Либили се, угадили ги"; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 120, № 189 - "Либихме се, либе ле").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013