* * *
Собрала Дана, собрала
от три ми села момите
и от четири ергене,
момите дари да предат,
ергене дърва да берат.
Пратили Стойна за вода,
Грозда пратили за грозде.
Стойна си дойде от вода,
Грозда я нема да дойде -
пречекорила прелезче,
закачило й се папуче,
хванало си я пъдарче.
Че му се Грозда молеше:
- Пусни ме, братко пъдарче,
кога кье ми е сватбата,
голям дар кье те дарувам -
бела ми тънка кошуля,
на бистра вода белена,
на мермер камен чукана.
Кога си дома отиде,
силно е Грозда викнала:
- Пъдарче, мъжко магаре!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015