* * *
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и посребрени налове.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Елена Момчил думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
каква е тая работа -
сутрин си конче ти ковеш,
вечер ти конче обосява,
обосява конче, окуцява?
Момчил Елена думаше:
- Либе Еленке, Еленке,
досега скришом вършихме,
отсега скришом не може.
Аз ходя, либе, аз ходя
до Цариград голяма.
Там има мома гъркиня,
любя я, либе, любя я,
любя я и ще я взема,
тебе ще млада парясам
с мъжко дете във ръце
и друго, либе, на сърце!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014