* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махове,
сутрин си конче ковеше,
вечер му конче вбосява,
вбосява, конче, вурмява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
що заран конче ти ковеш,
а вечер конче вбосява,
вбосява конче, вурмява?
Момчил Еленка думаше:
- Любе Еленке, Еленке,
ази, Еленке, залюбих
Шишмановата дъщеря,
любя я и ще я взема,
тебе, Еленке, оставям
млада вдовица да ходиш!

 

Надър, дн. Преображенци, Айтоско; трапезна (Николова, М. Песенното богатство на народната певица Пена Христова Вълкова. Бургас, 2006, с. 244); вбосява - обосява; вурмява - охромява.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014