* * *
Момчил си конче подкова
със позлатени подкови,
с посребрени койове;
снощи го Момчил подкова,
заран му конче обося.
Еленка Момчил попита:
- Момчиле, първо либе ле,
нещичко, либе, ще питам,
право ще, либе, да кажеш -
къде ми, либе, поскитваш,
та ти си конче обося?
Момчил Еленки продума:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
без да те, либе, излъжа!
Ази си ходя, Еленке,
във Цариграда голяма,
във царювите палати;
тамо си има, Еленке,
до три ми сестри хубави,
най-малката - Мара хубава.
Нея ще, либе, да взема,
а тебе ще, либе, напусна...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014