* * *
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени малове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Негова булка Еленка,
тя на Момчила думаше:
- Защо ти е конче сутрин
обосяло и хоромяло,
кога го вечер ковеш?
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
във Цариграда голема,
в цар Костадинови двори.
Той има доста дъщери,
хубава Мара гъркиня,
любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема,
а теб, Еленке, парясам,
парясам, още зарежа -
млада вдовица да ходиш,
да ходиш, да се поскиташ.
Еленка нищо не каза,
писмо на царя написа:
"Царю ле, царю честити,
пусто ти остало царството,
царството и господарството,
кога не можеш ми хвана
Момчила страшен войвода -
всяка вечер той ходи
при твойта Мара гъркиня!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014