* * *
Момчил си коня ковеше,
четиртях крака със злато,
вечер си коня ковеше,
сутрин му кон обосява.
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, моя пръвнино, (2)
ази в Цариград ще ида,
тамо си ази залибих
на цар Костадин сестра му.
Еленке, ще те оставя,
нея, Еленке, ще взема.
Еленка жалба дожаля,
че си на царя написа: (2)
"Царю ле, цар Костадине, (2)
опустяло ти царството,
царството, господарството,
кога ми вземаш Момчила!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014